Световната банка: България трябва да повиши производителността на труда, за да догони Европейския съюз

Предложено е задълбочаване на реформите в областта на пазара на труда
и продуктовите пазари, развитието на човешките ресурси,
както и научните изследвания и развойна дейност (НИРД)

София, 24 септември 2007 г. – България трябва да повиши досегашната си производителност до 5% на година и да я задържи за около 30 години, ако иска бързо да се доближи до нивата на доходите в останалата част от Европейския съюз, гласи последният доклад на Световната банка, озаглавен „Ускоряване конвергенцията на България: предизвикателства пред повишаването на производителността”.

Източник: Оценки на експерти на Световната банка

За да отговори на предизвикателството, България трябва да ускори силната си настояща програма за реформи в четири ключови области:

Насърчаване на конкурентни продуктови пазари. Фирмите в България имат малко стимули за внедряване на нови технологии, ако не ги предизвиква конкуренцията. Въпреки множеството реформи, действащото законодателство все още ограничава навлизането на пазара и/или забавя излизането, което възпрепятства внедряването на съществуващи и нови технологии, както и разширяването им, чрез намаляване на конкурентния натиск. Например, за откриването на фирма в България се изискват девет процедури и 32 дни, закриването на фирма отнема 3 години, а минималният капитал, изискван в България, е около 91% от брутния национален доход на глава от населението. За сравнение, ето съответните данни за страните-членки на ОИСР - процедурите в страните от ОИСР са 6, 16 дни средно, 1.5 години и средно 36% от брутния национален доход на глава от населението.

Други области, в които България изостава от най-добрите в Европейския съюз, са все още големият размер и обсег на публичният сектор, някои административни пречки и бариери пред собствеността, както и регулаторната среда, която все още разчита твърде много на контрола вместо на стимулите.

Проучването, направено от ОИСР, което не включва България, показва, че ако страни като Гърция и Португалия намалят различните ограничения на техните продуктови пазари и ги направят конкурентноспособни като тези на най-развитите страни от ОИСР, производителността им би могла да се повиши с 1.4-1.8% годишно. Тъй като България се движи след Гърция и Португалия в тази област, ползата за нея би била още по-голяма.

Възможни политики за подобряване регулирането на продуктовите пазари: (а) намаляване на административната тежест за фирмите, вкл. премахване на бариерите пред фирмите за стартиране и закриване на бизнес; (б) по-нататъшно ограничаване на прекия контрол на държавата над бизнеса; (в) по-добро прилагане на нормативната уредба, в т. ч. чрез подобряване работата на съдебната система.

Повишаване гъвкавостта на пазара на труда. Проучванията показват, че конкурентните продуктови пазари и гъвкавият пазар на труда се допълват. Ето защо подобряването на функциите и на двата пазара паралелно вероятно ще окаже по-голямо въздействие върху увеличаването на производителността, отколкото ако това се прави поотделно за всеки пазар. Ефективно функциониращият и гъвкав пазар на труда е от ключово значение за повишаване на производителността, както и за заетостта.

Докладът представя доказателства, сочещи, че мобилността между секторите все още е ниска, което вероятно се държи на липсата на гъвкавост в някои области на пазара на труда. В доклада на Световната банка „Правенето на бизнес през 2006 г. ” България се нарежда на 100-но място от 175 страни. Основните проблемни области са негъвкавото работно време и високите разходи за наемане на работна ръка. Също така има несъответствия в наличните на пазара умения на работната сила (виж частта за висше образование по-долу) и много слабото участие в обучениеото през целия живот (1.3% срещу около 30% в някои от най-конкурентноспособните страни, като например Дания, Швеция и Обединеното кралство).

Възможни политики за повишаване на мобилността на работната сила: (а) развитие и поощряване на обучението през целия живот; (б) преразглеждане на трудовото законодателство и разпоредби в процеса на хармонизация с изискванията на ЕС; (в) пренасочване на активните мерки на пазара на труда от пряко създаване на работни места към индивидуална подкрепа на безработните в намирането на работа (особено важно за младежите); (г) по-нататъшно намаляване на данъците и осигуровките върху работната заплата по фискално устойчив начин.

Преодоляване на дефицита на умения и знания. Адаптивната работна сила с високо развити умения е от основно значение за ефективното внедряване и адаптация на нови технологии, и става все по-значима с приближаването на България до авангардните технологии. Фактът, че в епохата на глобализация, знанието става все по-значим двигател на растежа, още повече подчертава значението на придобиването на съответните умения от страна на българската работна сила.

За да преодолее недостига на знания и умения, България се нуждае от отлично общо образование на начално и средно ниво, практически приложимо професионално образование и обучение (ПОО), качествено висше образоване и възможности за обучение през целия живот.

Реформата в началното и общото средно образование вече бележи напредък. Целта на тази реформа е да повиши качеството, достъпа и ефективността на образованието. Тя има три допълнителни компонента: (1) въвеждане на единен стандарт и финансиране на база един ученик, което се очаква да стимулира повишаването на ефективността и подобряване на достъпа до образование; (2) делегирани бюджети, което се очаква да повиши отчетността на училищата пред обществото; и (3) укрепване на управлението, базирано в училищата, което ще доведе до нуждата от обучение на директорите по училищен мениджмънт. Външното оценяване ще бъде въведено (за 4 и 7 клас, PISA, TIMSS, матура), като част от реформата, за наблюдение и измерване на качествените промени.

В момента професионалното образование и обучение струва с 20% по-скъпо от общото средно образование. В допълнение, учениците със завършено професионално средно образование имат с 50% по-големи шансове да се окажат между дългосрочно безработните. Това отчасти се дължи на факта, че много от учениците се насочват към средно ПОО преди придобиване на задължителното образование, което им предоставя една по-широка образователна основа. Това намалява тяхната адаптивност и мобилност на пазара на труда.

Възможни политики за укрепване на професионалното образование и обучение: (а) разширяване обхвата на реформата в общото средно образование, за да се включи в нея и професионалното образование като се създадат стимули за по-добър контрол върху разходите; (б) прием на ученици в професионалните училища само след завършване на задължителното образование на 16 години; (г) разработване на програми за професионалните училища, в които да се балансира общообразователното и професионалното обучение.

България се оказва с едно от най-ниските нива на записване във висшето образование с 26.9%. Има две основни причини за това: (а) броят на завършилите гимназиално образование е сравнително нисък, особено между малцинствата, и (б) алтернативният сектор на висше образование (политехнически, и т.н.) почти не съществува в България. В страната само 3.1% от всички студенти във висшето образование са записани в алтернативни висши институции. В страни като Австралия, Канада и Обединено кралство процентът е около 40.

Висшето образование се характеризира с голям брой институции (53), много от които са малки и специализирани. Съотношенията студенти на един преподавател са ниски, преподавателският състав е застаряващ и има твърде много часове за контакт между преподаватели и студенти, което оставя малко време за проучвания. И още – разпределението на студентите по академични дисциплини се различава от това в останалата част на Европейския съюз и може да не отговоря на нуждите на съвременната икономика – например, България вероятно произвежда твърде много абсолвенти в областта на социалните науки, бизнеса и правото, и не произвежда достатъчно специалисти в областта на услугите, науката, математиката и информационните и комуникационни технологии. Публичните разходи за висше образование от 0.9% от БВП са сравними със средните за ЕС25 от 1.1% от БВП, докато в България разходът на ученик съотнесен към дохода на глава от населението е най-висок. Следователно проблемът не е в липсата на средства, а по-скоро в неадекватното управление на университетския сектор.

Възможни политики за усъвършенстване на висшето образование: (а) укрепване управлението на университетите чрез създаване на университетско настоятелство от външни за университета членове, които да назначават ректорите; (б) финансиране според броя на реално записаните студенти; (в) повишаване на таксите, въвеждане на схема за студентски заеми, преглед на програмите за стипендии; (г) въвеждане на схема за финансиране на висшето образование, основаваща се на резултатите; (д) разширяване на алтернативния сектор чрез създаване професионално-ориентирани регионални колежи със собствена структура на управление.

Укрепване на НИРД в подкрепа на иновациите. За да увеличат производителността си, фирмите се нуждаят от иновации, внедряване на съществуващи и нови технологии, продукти и бизнес процеси. Инвестирането в НИРД оказва положително влияние върху ръста на производителността и засилва технологичния трансфер, като помага на фирмите да научат за напредъка в авангардните технологи. Един от стимулиращите фактори това да се случи е силно конкурентната среда, но са необходими също така координи действия от страна българските академични, изследователски среди и бизнес общност.

Лисабонските цели в тази област се отнасят до това всяка страна от ЕС да повиши разходите си за НИРД до 3% от БВП, като две трети от тези средства да идват от частния сектор. В момента България разходва 0.5% от БВП, като повечето от тези средства са от публичния сектор. В България публичните инвестиции за НИРД като процент от БВП вече са високи в сравнение с ЕС15, но частни инвестиции за НИРД липсват.

В областта на НИРД, България изостава в: (а) броя на научните работници, заети в НИРД; (б) разходите за НИРД като процент от БВП (разходи в частния сектор); (в) сътрудничеството между университетите и фирмите в развойната дейност; (г) усвояването на технологиите на фирмено ниво; (д) авторските възнаграждения и хонорари за лицензи; (е) студентите по общи и технически науки.

За насърчаване на НИРД и иновациите са предложени следните възможни политики: (а) повишаване дела на конкурентното финансиране на НИРД със средства от Националния иновационен фонд и Националния фонд за научни изследвания; (б) насърчаване на публично-частното партньорство в НИРД (както чрез конкурентно, така и чрез институционално финансиране); (в) преосмисляне ролята на БАН и на НЦАН; (г) насърчаване на НИРД в университетите; (д) поощряване финансирането на НИРД от индустрията.

Източник (ляв панел): Dahlman, Routti, and Yla-Anttila (2006)

От тук можете да свалите съкратената и пълната версия на доклада

Ускоряване конвергенцията на България Том1 (резюме) (800к)

Ускоряване конвергенцията на България Том2
(пълна версия)  (5200к)